ПРУ И ПОДГОТОВКАТА ЗА ВЕЛИКДЕН
Един слънчев вторник, както си вървеше по улицата, жирафчето Пру чу нещо, което го заинтригува! На тротоара, по който минаваше, се беше извила опашка от хора, а две деца, хванати за майките си, настоятелно се уговаряха с тях да участват в боядисването на яйцата.
- Моля те, де, мамоо! Няма да се цапам, обещавам, ще си сложа ръкавици.
- Имам страхотна идея, ще видиш! – пазаряха се едно през друго децата.
- Ооо, идва Великден! – каза си Пру. – И подмина чакащите леко тъжен.
Замисли се, че скоро хората щяха да се качат на колите си, да се върнат по родните си места и да прекарат време с близките си. И на него щеше да му е приятно да си иде у дома, но роднините му бяха доста далече.
- Та моята родина дори не е на този континент! – обезсърчи се той. – Ще ми трябват поне 2 седмици за такова пътуване.
Честно казано, беше прав да мисли така.
Магазините на 1001 Пантофки са в молове, което значеше, че щяха да работят по празниците. Онлайн магазинът пък практически не затваряше никога, така че нямаше абсолютно никакъв смисъл точно Пру да се настройва за почивка.
- Все пак, трябва да си потърся международния паспорт! – помисли си той и се зае с тази задача още с влизането вкъщи.
Да, но паспортът му никакъв го нямаше. Провери във всички чекмеджета, шкафове и в лилавия си куфар за пътувания, но… не! От паспорта нямаше и следа. Сякаш нарочно се беше изпарил! Сега вече му стана наистина тъпо.
Не му се вечеряше, но хапна, за да не ляга гладен. Беше чувал да казват, че сънят лекува всичко, включително и тъгата, и реши да изпробва тази теория.
Вълненията го бяха изтощили и се унeсе бързо. Последва страхотна изненада. Малко след като заспа, Пру вече беше в Африка и се разхождаше безгрижно с цяло стадо други жирафи! Слънцето печеше с всичка сила и той наистина се почувства у дома. Похапна листа и буболечки високо от дървета заедно с другите жирафи и усети едно особено спокойствие.
Всъщност, жирафите прекарват между 16 и 20 часа от деня си в ядене, а петната на всеки жираф са уникални като пръстовите отпечатъци на хората. И като яйцата, които боядисваме за Великден. Явно, без дори да подозира, Пру почиташе великденската традиция по своему на сън.
Не след дълго обаче будилникът се раззвъня и Пру се събуди. Имаше чувството, че е спал не повече от 1-2 минути, но се чувстваше супер бодър и зареден. Пътуването до родината, макар и само на сън, беше му дало сили и той нямаше търпение да направи нещо полезно за някого. Даже за колкото се може повече хора!
Беше сигурен, че в магазина имат пантофки с котки, с еднорози, с полицейски коли, на самолети, на акули, на кучета, с пожарникарско камионче, на буболечки, на линейки, на мравки, на лего, на пчелички и на какво ли още не, но сега се питаше дали няма да намери чифт с десен на яйца или на зайци.
- И да няма със зайци, знам един страхотен модел с маймунка отпред. - каза си той, явно повлиян от съня за родината си!
Вече знаеше, че предстои весел Великден.